Тия дни, следейки полетите на близки хора по далечни страни, попаднах на едно сайтче http://www.flightradar24.com/. Много интересно. Работи в реално време. Посочваш самолетчето и ти показва номер на полета, висичина, скорост, от къде е, за къде е, мерките на стюардесите и разни други неща. Ето някои моменти:





      След тия картинки ми стана нещо тъпо. Определено наличието на повече полети означава само едно - повече пари. И по някакво съвпадение районите с пари съвпадат с районите с развита демокрация. Т.е. пари = на демокрация.
  Съвсем наскоро, най-старата демокрация в света, доказа отново горното уравнение. Чувайки Гърция винаги я свързван с един стар социалистически виц:
" Играят си българче и гърче на границата.
  Почват да спорят кой е по-по-най.
  Гърчето казва: пък ние си имаме маслиниии. Бг-то се разплаква /щото маслините са супер лукс/ и бяга в къщи.
  На другия ден българчето се хвали: пък ние си имаме социализъъм. Гърчето плаче и бяга в къщи.
  На третия ден гърчето: и ние ще си имаме социализъъъм...
- Даа, отговорило българчето, ама няма да имате маслинии"           Та през тия дни гърците доказаха силата на демокрацията и ще ядат още мнооого маслини. А как е у нас, всеки си знае и си трае. Дано, когато му дойде времето, изберем маслините, а не социализЪма.  А дано, ама надали....

Обичам умните!:)))
В противовест,на твърдението ти,ти пускам нещо което е писано от едно момиче,на 14 години,но дано точната и безпощадна диагноза,СВЕТНЕ,нас дъртите!:(((
БЪЛГАРИЯ

Една искра пламна в очите ми, докато се взирах в диамантите, разсипани по нощното лятно небе. За първи път усетих жажда за живот и надежда. Гледах втренчено черното кадифено море, придружено единствено от Луната. То беше точно толкова самотно, колкото и аз в Британия. Предполагам, че сентенцията „Ти не разбираш колко много обичаш нещо, докато не го изгубиш..“ е вярна. Само топлите летни спомени ми дават сили да ставам всяка сутрин. Светлината на Слънцето е пулсът на небето , също както и ароматът на праскови в градината на дядо.
Да, аз знаех прекалено добре защо сме напуснали.. Тези земи бяха отровени от корупция и Комунизъм – дума, която всяваше страх и чувство за мъст в очите ни. Затова се махнахме. И просто чакахме Тъмнината да изчезне и още чакаме облаците на страданието да се разсеят след всичките тези години.. Ще попитате – как така тази страна, която е донесла толкова печал на мен и семейството ми може да ме зарежда с духовна мощ, вместо да предизвика омразата ми и презрението ми. Страданието ми само ме изпълни с решителност и желание за промяна. Аз знаех, че един ден Тя ще разцъфне във величие. Аз не мразех Нея, мразех това, в което се е превърнала – Победена, Опожарена и Предадена Държава. Белезите, 500-годишните белези на робството още не са зарастнали, нито пък някога ще зарастнат. Петстотинте години, през които сме били греховно, подло, зловещо заличавани като Нация и споменът, за които все още оставя кървави следи в небето над нас... „Как? Какво да направя за да променя съдбата И“ – питах се аз всяка вечер, готова да се откажа от всичко и всеки за да И помогна да се изправи на нозе.? Вече не можех да се примиря със страданието, изписано по лицата на хората, когато се завръщах у дома всяко лято.
Изглежда сърцето ми не принадлежи на никой друг и никога няма да принадлежи на друг, освен на страната, която приемам за мой Дом. Кога се влюбих в това място ли? Веднага си спомням лятото на 2007 година.. Видите ли, нашата леля ни водеше всяка година, мен и брат ми, по различни исторически места и ни разказваше истории и легенди. Но онази година беше последната година...годината, в която тя внезапно разбра, че има рак на гърдата.. тогава тя ни заведе в малко градче(б.пр.)), високо в планините, в чиито околности течаха полудели реки и падаха млечно -бели водопади... Наричаха го Копривщица.То само чакаше да бъде открито. Изобщо не бях предполагала, че там ще открия и себе си. Това беше като че ли бях спала с години и най-накрая се бях събудила. Разбудена от Вятъра, шепнещ легенди, от кървавите реки и от духа на героите загинали за свободата на тази земя. Техните души още витаеха из дълбоките гори и охраняваха старите дъбове. Чудно ми е какво биха казали те ако видеха България сега. След 500 годишно робство, 500 години жадни - за кръв войници, 500 години – мирис на лееща се кръв, 500 години – с ужасяващите спомени за невинни личица, изгорени живи.. спомени, които дълбаят в душата ти... Всички те са отдали живота си за да не сме вече роби, но ние сме дори по-зле сега. Биха ли загинали те отново, ако знаеха, че само малко повече от 50 години(б.пр.) след Освобождението, подвигът им ще бъде отровен от комунизма? Аз разбрах своята Мисия.. - моята цел в Живота е да покажа на мъртвите Герои, че те не са се борили напразно, че жертвата им не е била безсмислена (б.пр).
Точно тогава аз се промених и съм брагодарна на леля ми, че ми показа Копривщица, защото Копривщица омагьоса тялото ми, ума ми и душата ми. Оттогава аз се втурнах да събирам информация из книги и уебсайтове, жадна да науча, колкото се може повече за миналото на моята Родина. Всеки ден аз откривам нова частичка от себе си в прашната стара История(б.пр.) и знам, че ми предстои да намеря още толкова, толкова много... Аз записах и попих всичко, което знам – за да не го забравя никога (нито моите деца, нито внуците ми – аз ще предам наученото на тях - така, както моята леля и баща ми ме научиха). Всичко това е татуирано в сърцето ми завинаги.
Мъглата в самосъзнанието ми най-после се вдигна и сега съм наясно със себе си – България преди всичко. Тя беше и винаги ще бъде. Моята Родина!

Силен текст! Имаме прекрасно родина! Дано!

Не си падам много по маслините, а по социализма хич. Сега цяла нощ ще мисля какво да избера.:))) Други предложения имаш ли? Или на нас се пада винаги да избираме по- малкото зло.:(
Какво има в Бяла? Лозенце, грозденце, винце, моренце...

, басейнче, чащки, маслинки..:)))