Прочетен: 4275 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 22.12.2011 10:09
Нетните приказки приличат на народните. Нито им знаеш автора, нито издателството. Но са различни.
Народните приказки са дълги зимни селски приказки. Селски защото за градска приказка се не сещам, а зимни щото през лятото, изобщо не е за приказка. Та през дългата зимна нощ, младата майка приспива своите деца с дълги приказки. В тях са вградени мечтите на майката – синът да израсне голям юнак и да убие ламята, а дъщерята – мома гиздава, къщовница, се жени за принца. С една дума мечти за справедливост, побеждава винаги доброто...
Нетните приказки са къси всесезонни градски приказки. Градски защото, всички са граждани, къси защото никой не чете дълги, всесезонни защото в града има само един сезон - „топлофикация”. В нетните приказки темата за справедливостта някак си е изчезнала, не се споменава за победа на доброто над злото. Може би мечтите са потънали в нета. В тия приказки се подвизават чувствата, идеалите, има наивност, няма конкретност, не можеш да прочетеш – „На сутринта, след изборната победа, юнак Мойко запаса меча и влезе в пещерата... и излезе. В лявата ръка, стиснал я за шията, държеше триглавата ламя, а с дясната късаше главите една по една с думите: Обича ме, не ме обича...”. В тия приказки е вградена тайната мечта за събуждането на човека в човека. Ето една такава:
......................................Докато се разхождах по плажа, тъкмо преди залез, видях малка рибарска лодка да идва към брега. Вътре в нея имаше длъгнест рибар и няколко прекрасни жълти риби.
- Колко време ти отне да наловиш тая риба? - попитах рибаря.
- Само няколко часа - отвърна той.
- Защо не остана по-дълго, да наловиш повече? - попитах. - Със сигурност има много повече търсене на риба от тези няколко в лодката...
Рибарят се усмихна:
- Ловя достатъчно, за да издържавам семейството си и живея безгрижен живот. Ставам с изгрева, ловя малко риба, играя с дъщерите си, обядвам със семейството си и уча децата на риболов. Вечер отивам на селската вечеринка, където свиря на китара с жена си и с приятелите си...
- Слушай! - рекох му. - Имам икономическо образование. Мога да ти помогна много да разгърнеш бизнеса си. Просто, ако прекарваш повече време в риболов, скоро ще имаш достатъчно пари да си купиш по-голяма лодка...
- Наистина ли? - попита рибарят.
- Абсолютно! А с по-голяма лодка скоро ще хващаш достатъчно риба, за да си купиш няколко лодки, а после и цял флот. По това време вече ще се разрастнеш достатъчно, за да продаваш рибата си директно на преработвателя, отрязвайки посредника и многократно увеличавайки печалбата си...
Рибарят вдигна вежда:
- Хм!
- Евентуално можеш да отвориш собствен склад и да контролираш продукта, обработката и разпространението - добавих аз.
- И после какво? - попита той
- Ами после ще прехвърлиш бизнеса в столицата. И ако всичко върви добре, ще се окажеш в Ню Йорк Сити, ръководещ бързо развиващо се предприятие.
- Колко време ще отнеме всички това? - попита той, следвайки точно логиката ми.
- Ами, вероятно между 10 и 15 години... - отвърнах.
- И после какво?
- Е, това е най-добрата част! Ще станеш обществена личност. И тогава, приятелю, ще бъдеш много, много богат! Многократен милионер...
Рибарят каза:
- Наистина? Милионер? И после?
- Какво имаш предвид? - попитах леко изненадан.
- Имам предвид, какво ще правя като стана милионер?
- Що за въпрос? Каквото си искаш, разбира се! Представи си, че се пенсионираш. Преместваш се в малко рибарско селце, където ще ставаш с изгрева, ще половиш малко риба, ще си поиграеш с внуците си, ще обядваш със семейството си. После ще учиш децата как се лови риба. Вечер ще ходиш на селската вечеринка, където ще посвириш на китара с жена си и с приятелите си...
Весело прекарване на Нова година!:))
17.01.2012 14:20